Лора от „Нашите 10”. Лора с ангелски глас маха с ръка нашите калории. Живото чудо на БГ радио.Страстна към книгите, музиката и киното, желана от театъра, обичаща децата…Жена!
Гост днес на този празник в Нашия блог!
8- ми март – да бъде или да не бъде
С наближаването на 8-ми март, както всяка година, в социалните мрежи и по медиите ще започнат дискусиите – да се празнува или не. Това ми е ясно като бял ден и точно затова около такива празници гледам да се изключа от средствата за масова информация, защото разискването на тази тема ме отегчава безкрайно – същото важи и за Св. Валентин.
За да ме разберете правилно е добре да знаете, че аз дълбоко уважавам свободата във всичките й аспекти – свободата да бъдеш себе си, свободата да правиш избор, свободата да обичаш и уважаваш свободата на другите, както и разбира се – свободата да празнуваш, каквото си искаш. Аз лично не мисля, че в днешно време имам нужда от такъв празник като 8-ми март. В исторически аспект вероятно той е бил необходим като част от опитите на жените да извоюват правата си, което е чудесно – имало е смисъл от него. Но днес в 21 век за мен той е напълно излишен. Не е нужно да дойде Св. Валентин,годишнината от сватбата или 8-ми март, за да покажа на човека до мен колко го обичам – това го правя всеки ден, с малки жестове на внимание, загриженост и обич, които не са непременно материални подаръци и за които не е необходимо да ме подсеща червена дата в календара. А да ви кажа от личния ми опит, празниците още от малка са ме отегчавали повече, отколкото са ме радвали – свързвам ги с едно излишно суетене, с една изнервеност и преднамереност, в която ми липсва спонтанното – хайде сега сме се събрали семейството и трябва да ни е много весело, трябва да се натъпчем хубаво, за да не обидим домакинята, да обиколим куп роднини, с които даже не сме толкова близки, ама нали е празник … същото важи и за 8- ми март. Помня като малка как питах веднъж баща ми защо на 8-ми март виждам някакви мъже с лалета по улицата и с карамфили, а той с неговото черно чувство за хумор ми каза : „Няма да ти кажа, това е комунистически празник и ние не го празнуваме.” – за баща ми отдавна всичко, свързано с комунистите изобщо не подлежи на обсъждане.
Разбира се в училище носех и аз цветя на учителката за 8-ми март, на майка ми, на бабите ми на майка ми – също, но никога не съм влагала кой знае какво в това, защото, както ви каззах преди малко от край време не обичам престорената преднамереност и продължавам да мисля, че за искрените жестове си трябва спонтанност и че най-чистата любов се показва всеки ден и по нашия си личен начин и това е много по-ценно от това, което трябва да правим само, защото така е прието.
Това обаче не означава, че не разбирам хората, които са решили да празнуват и понеже любимата учителка на сина ми държи на този празник, разбира се, ще го оставя да избере за нея най-хубавото цвете.
